Арх. Анна Тишкова- Алексиева е завършила специалност “архитектура” в УАСГ гр.София. Работила е като проектант, групов ръководител и заместник директор в Териториална проектантска организация Кюстендил. От 1990 год. работи заедно със съпруга си арх. Скъпидар Алексиев в тяхното проектантско бюро “АСА”. През периода 2004-2008 год. е член на Общинския съвет по устройство на територията. Член е Съюза на архитектите и на Камарата на архитектите в България като проектант с пълна проектантска правоспособност. Изготвя и технически експертизи като вещо лице по въпросите на териториалното устройство в района на действие на Кюстендилски Окръжен съд. Кандидат за общински съветник от Инициатива за Кюстендил – Осогово.
Защо решихте да се занимавате с архитектура? Трудна професия ли е?
Да започнем от последното изречение – не бих казала трудна, а отговорна, но когато човек обича работата си - всичко е игра, а играта е удоволствие. Заслугата е на майка ми. С нея и с детските кубчета, които редяхме заедно, започна и любовта ми към архитектурата. Архитектурата е едно особено съчетание между творчество и безкрайно движение в лабиринтите на закона, което я прави особено интересна (поне за мен). Отивам на работа с удоволствие, а това е дар.
Кюстендил е един от най - старите градове в България, имаме 19 вековна история, харесва ли ви градът и как виждате бъдещето му?
Нашият град е духовен град. Навярно знаете, че древните преди да построят къща са се допитвали до своите духовни водачи дали мястото е подходящо за бъдещия им дом. Е, Кюстендил е един от най древните градове на България. От първата къща построена някога на подходящо място е израснал един прекрасен град. За съжаление днес са позабравени тези традиции. Всички ние дължим много на това прекрасно място. Кюстендил има и недостатъка и предимството да нямаме големи производствени предприятия. Недостатък е, тъй като липсва работа за хората, но предимството се крие във факта, че разполагаме с незамърсена красива природа, която, в съчетание с лековитата ни минерална вода, дава шанс за развитие на туризма. Важно е обаче да си отговорим защо до сега не е отбелязан напредък в това отношение. Защо не използваме най-добрия ресурс, с който разполагаме?
Имате ли любим проект, нещо което вие сте проектирали?
Имам, разбира се, но това би било реклама, а по принцип - всеки проект ми е любим. Това прави всеки проект интересен и важен, независимо дали е голям или малък.
По какви проекти работите сега?
Сега е времето на малките проекти. Строителният бум премина и трудностите в строителния сектор неминуемо се отразяват на проектирането. Но малките проекти често имат големи проблеми. Както каза преди време един колега – малките възелчета се развръзват по-трудно от големия възел. Затова се стараем ателието ни да предлага цялостна услуга - от получаване на виза за проектиране до издаване на разрешение за строеж. Архитектът често попада в ролята на адвокат, изправяйки се пред необходимостта да защити интересите на клиента си.
Тъй като нашият град не успя да се презастрои, се надявам, че ще имаме отново подем в тази област. За съжаление обаче, законовата база на проектирането е много ограничаваща. Независимо от факта, че в медиите се говори за улеснения, реалността показва друго – например една процедура по допускане, изготвяне, съгласуване, обявяване и одобряване на подробен устройствен план, който е основа за издаване на виза за проектиране, продължава минимум 6-7 месеца и това обезсърчава много хора.
В каква насока трябва да се развива градът ни? Какво липсва на Кюстендил като архитектурен план?
Архитектурният план никога не е самоцел – той е програма за развитие, изградена въз основа на задълбочени икономически, комуникационни, ресурсни, демографски и екологични проучвания. Резултатът трябва да бъде дългосрочен план за действие, за да може земята ни да е здрава и обичана, водата да е чиста и лековита, градът ни да е благоустроен и красив, а хората – здрави и обезпечени. Това обаче не се постига за три-четири години. Необходимо е да има приемственост, за да се продължава напред.
В последните 1-2 години е очевиден все по-големият интерес към земеделските земи, респективно към селското стопанство. Това може да осигури поминък на значителна част от жителите на общината ни. В тази връзка селата в общината ще придоби-ват все по-голямо значение за икономиката ни и е важно да се търсят пътища за подобряване на условията за живот в тях, което също е част от “архитектурния” или по-точно казано от Устройствения план.
Прегледах тези дни едно старо мое интервю отпреди четири години и не мога да не повторя част от казаното в него, тъй като въпросът е важен за всички нас, а до днес няма цялостно решение – това е необходимостта от изготвянето на специали-зиран устройствен план за планина Осогово. Планината е едно от основните богатства на нашата община и не е допустимо да се остави на автопилот развитието на туристическия бизнес там. Досега сме свидетели на редица инвестиционни инициативи от страна на отделни фирми, които работят сами за себе си, без взаимна връзка, без общо решаване на комуникационните и инфраструктурните проблеми.
Имате ли любима стара къща, улица, част от града, която да ви вдъхновява, или просто когато я видите да ви кара да се чувствате по - добре?
Харесвам много районите на железопътната гара и около Чифте баня. Както повечето кюстендилци, много харесвам лесопарк “Хисарлъка”, който може да стане по-красив от когато и да било по-рано. Много ми се иска още едно място около Кюстендил да получи своето развитие и да стане любимо за кюстендилци – това е язовир Дренов дол, където би могъл да се създаде хидро-парк с условия за спорт и отдих за малки и големи.
Кюстендилци робуват ли на модата при строежа на домове си? В същност каква е модата в момента?
Няма мода в жилищното строителство. Хората се съобразяват с финансовите си възможности. Разбира се, имали сме и клиенти, които идват с идеи, намерени сред множеството сайтове в интернет. Има един друг феномен, който прави впечатление през последните години и може донякъде да се нарече “мода” – желанието все повече да се благоустрояват дворовете като се реализират хубави огради, барбекюта, беседки, чешми, озеленя-ване. Ако обиколите града и околните села, не може да не отбележите това.
Ще дойде ли времето, в което богатите ще живеят на село и ще пътуват за работа в града, както е в Америка или това е просто клише?
Не бих казала – на село. По-скоро се търсят самостоятелни имоти в близост до урбанизираната територия. И сега има редица такива сгради. Нашият град е твърде малък и не е необходимо да се избяга далече от него, за да се почувстваш сред природата, каквато необходимост имат все повече хора.
Вие сте общински съветник в настоящия общински съвет, помогна ли ви архитектурата във вашата работа?
Професията ми на архитект ми даде възможност активно да се включвам в работата на Постоянната комисия по ЗУТ, инфра-структура, екология и природни ресурси. Човек може да бъде полезен най-пълно в областта, в която има необходимите познания.
Какво успяхте и не успяхте да направите като общински съветник?
Смисълът на работата на общинския съветник е да бъдат подкрепени разумните, целесъобразни и ефективни предложения и да бъдат коригирани или даже спряни недооб-мислените или незаконосъобразни предложения. Смея да се надявам, че с гласуването си по съвест през изминалия мандат, съм допринесла поне малко за ефективната работа на Общинския съвет, но не аз съм човекът, който ще направи оценка за работата ми.